Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 45 селища – градовете Сливен и Кермен и 43 села. В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен. Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора.
Община Сливен се намира в екологично чиста среда със запазена екосистема и биоравновесие. Няма замърсявания на почвите и водите с тежки метали и няма замърсяване на въздуха над допустимите за ЕС норми.
Основен воден ресурс за общината е р. Тунджа. На р. Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден яз. “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване. Сливен се пресича от реките Асеновска, Селишка и Новоселска. По поречието на р. Асеновска е изграден яз. “Асеновец”, който е основният водоизточник за града. В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.
Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт се открива присъствието на римляни, славяни, гърци, усеща се духът на Първото и Второто българско царство.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.
Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България.
Културното наследство намира продължение в живота на днешния Сливен. Тук работят три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия. Историческият музей съхранява над 80 000 експоната. Художествената галерия притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби и 3 постоянни експозиции. В културния живот на града важно място заемат също Симфоничният оркестър и Ансамбълът за народни песни и танци. Клубът на дейците на културата е притегателен център за професионално-творческите сдружения.
В Сливен се провеждат Международен детски танцов фолклорен фестивал, Национален фестивал на детската книга, фолклорните събори “Празник на маскарадните игри”, “На събор край Тунджа”, “Кермен”, “Зимни празници – Мечкарево”, Национален събор на каракачаните, Есенен театрален салон, фестивал на изкуствата „Магията на вятъра” и др. От 2010 година Сливен е домакин и на «София филм фест».
Младите хора в Сливен имат възможност да получат образование в 30 училища, между които Гимназия с преподаване на западни езици, Природо-математическа гимназия, Хуманитарна гимназия, 7 професионални гимназии (по текстил, строителство, обществено хранене, икономика, електротехника, механотехника, химични технологии, по транспорт и машиностроене).
В града се обучават над 2300 студенти – в Инженерно-педагогическия факултет – филиал на Технически университет София, Техническия колеж, Медицинския колеж, Бургаския свободен университет (изнесено обучение в Сливен), Центъра за обучение към Великотърновския университет, Локалния център за дистанционно обучение към Технически университет Варна.
„Индустриален парк Сливен“ е с площ от 2 684 дка, един от най- мащабните проекти за индустриално развитие на територията на България, третият по големина индустриален парк вписан в Регистъра на индустриалните паркове. Паркът е 100% частна общинска собственост, урбанизирана територия с влязъл сила подробен устройствен план. Уникалната му транспортна свързаност включва пътна връзка с път II-53 от републиканската пътна мрежа по оста Сливен-Ямбол, осигуряващ пряк достъп на разстояние 17км от автомагистрала „Тракия“, възможност за изграждане на ЖП терминал в парка, съгласувано с Национална компания „Железопътна инфраструктура“, запазване на съществуващото летище с писта с дължина 2,5 км и площ от близо 1 600 дка. Територията на парка обхваща група поземлени имоти от северната и южната страна на бивше летище, което дава възможност развитието на парка да се раздели на етапи.
Условно, паркът е разделен на 17 квартала разположени в 4 зони: “Зона „Север“ с площ от 452 дка; „Зона Югоизток“ с площ 533 дка; „Зона Югозапад“ с площ от 38 дка; „Зона Летище и Мотописта“ с обща площ от 1 660 дка. В „Зона Летище и Мотописта“ терен от 6 дка е предоставен на Министерството на здравеопазването за изграждането на хеликоптерна площадка, която ще е част от системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. Планирано е развитието на парка да стартира с изграждане на „Зона Север“, която е гранична по отношение на съществуваща индустриална зона на град Сливен и с пряк достъп до републиканския път.
За осигуряване на довеждащата инженерно-техническа инфраструктура са изготвени технически проекти, а за „Зона Север“, са налични и проекти за вътрешната инфраструктура, достъпна до всеки парцел, осигурявайки електрозахранване, водоснабдяване за питейни и производствени нужди и канализация, газоснабдяване, вътрешна пътна инфраструктура и изграждане на оптични електронни съобщителни мрежи.