Гложене е село в община Тетевен, област Ловеч. Отстои на 56 км югозападно от областния град Ловеч, на 12 км югоизточно от град Тетевен, на 12 км северозападно от град Ябланица и на около 105 км източно от столицата София. Населението наброява около 1000 човека. Селото се намира на брега на р. Вит в полите на Стара планина, на 320 м надморска височина. Климатът се характеризира със сравнително мека зима и прохладно лято. Екологично чист район с благоприятен климат и множество природни забележителности. Легендата разказва, че по време на лагеруването си до аязмото, Иван Асен ІІ бил запленен от спокойствието, чистия въздух и невероятната природа на това място и след завръщането си в Търновград, разпоредил точно там да бъде изградена резиденция (днешната местност «Кулата» в махала Асен), където да бъде лекувана петгодишната му дъщеря Елена, страдаща от белодробно заболяване. Следите от човешко присъствие в земите на днешно Гложене, намерени в пещерата Моровица, подсказват, че местността е била обитавана още през късния палеолит (старокаменната епоха). Открити са кремъчни оръдия, мелнични камъни, глинени съдове и др.
По-късно районът е населен от траките (в музея на Гложене могат да се видят някои от находките). Все още личат пътища от римската епоха, които са водели покрай реката и през Балкана – по билото на Васильовската планина през Връа (върха) над селото, останките на крепост, стражева кула на левия бряг на реката. Според едно предание в далечното минало селото е било разположено малко по̀ на север на левия бряг на реката и се наричало Чѝрен пазар. В началото на XIII век киевският княз Георгий Глож дошъл в България, гонен от татарите, и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея през 1223 г. основал селище и то било наричано по неговото име. Високо на една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък-крепост – Гложенския манастир. Тясната връзка на селото с Гложенския манастир – голям просветен център през Възраждането, оказва огромно влияние върху гложенци. Около 1820 г. е открито училище, а през 1873 г. двама учители обучават 220 ученика. През 1870 г. Васил Левски основава в Гложене местен революционен комитет, който става един от най-многочислените. Освен Гложенския манастир „Свети Георги“ други забележителности в района са двете църкви „Св. Никола“ и „Св. вмчк Димитър“, както и пещерата „Моровица“ и водопадът „Вара“, по известен като „Гложенския водопад“. В района на селото има две екопътеки: Екопътека „Гложенски манастир“ – с. Гложене – Гложенски манастир и Екопътека „Гложенски манастир” – пещера „Моровица“, където туристите могат да се насладят на прекрасни гледки. Селото организира Празник на местните занаятчии през месец май и Традиционен гложенски събор през месец август. За посетителите има няколко къщи за гости, където да отседнат.
Община Тетевен се намира в Северна България. Разположена е в долината на река Вит, заобиколена от красивите върхове на Златишко – Тетевенската планина, която се простира на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход. Географското положение на общината благоприятства развитието й поради близостта на големи административни центрове и добри транспортни връзки със София, международно летище и трансграничен мост на р. Дунав „Видин – Калафат“.
Структуроопределящи отрасли за местната икономика в община Тетевен са промишленост, търговия, туризъм /хотелиерство и ресторантьорство/ и селско стопанство. Дърводобивът и дървопреработването са традиционни сектори за района.
По-голямата част от предприятията са съсредоточени в град Тетевен, който се оформя като основен икономически център на общината. Повечето предприятия са изнесли своите мощности в периферните части на града, тъй като производството им изисква заемането на големи площи. Така се обособили две производствени зони в града – една в северозападната му част и една в югоизточната.
Икономиката на община Тетевен се развива на база наличните местни ресурси и традиционни производства. Промишлеността е един от основните отрасли за икономиката. Местната промишленост е преди всичко лека. Водеща в икономическата структура на общината е преработващата промишленост, представена от дървообработващата промишленост, производството на мебели и офис-оборудване, шивашката и хранително-вкусовата промишленост /ХВП – преработването на животинска продукция /месо и мляко//. Най-перспективно към момента е производството на мебели, докато шивашката промишленост и ХВП постепенно намаляват обема на своето производство.
Дърводобив и дървообработване. Развитието на отрасъла в Тетевен се обуславя от наличието на суровини – значителен горски фонд и масиви (над 200 ха общински гори, много частни и държавни горски територии). Фирмите в този сектор се занимават с производство на мебели, врати и дограма и други дървени изделия, както и дърводобив.
Машиностроене и електроника – има две фирми: едната е с повече от 40-годишен опит в производството на електродвигатели, а другата се занимава с производство на електронна техника, монтаж и настройка на електронни възли и изделия.
Текстилната и шивашка промишленост са по-слабо развити на територията на общината. Съществуват няколко малки цеха, в които се шие предимно продукция на ишлеме или малки поръчки. Фирмите в този сектор произвеждат изделия от памучни и вълнени тъкани, дамски облекла, спално бельо, прежди и платове.
В района има фабрика за всякакви видове четки, както и фабрика за щори.
Община Тетевен е сред популярните дестинации за отдих и туризъм у нас и секторът се развива успешно през последните години. Територията разполага с богати туристически ресурси, исторически и природни дадености за планински, екологичен, приключенски, културно-исторически, познавателен, рекреационен, поклоннически, събитиен, селски туризъм, лов и риболов. Базата за отдих, почивка и развлечения също е добре развита, но туристическият потенциал на общината все още не се използва пълноценно за генериране на доходи и икономически растеж.
Към Община Тетевен е сформиран Консултативен съвет по въпросите на туризма, с включени представители на НПО и собственици на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и др.